18 мар. 2008 г., 07:49

Пясък

1.1K 0 3
Бях пясък,
пресичан от стъпки и пътища прашни.
Нощем треперех под лунния блясък.
Денем задъхвах се в жегите страшни.

Но имах късмет и попаднах във пещ.
Стопих се. Красиво засветих.
В ръцете усърдни на майстора вещ,
че форма приемам усетих.

Брей, аз приличам на чаша.
промърморих доволен.
Вероятно ме чака
живот най-охолен.

Ще съм винаги пълен. Ще участвам в купони.
Красиви устни ще се впиват във мен.
Ще дефилирам в богати салони.
Кога ли ще настъпи този ден?

Докато мечтаех, разсеял се бях.
За друго нехаех, затова не видях,
как плътно зад мен се тълпят редове
от чаши еднакви, и се бутат напред.

Достигнах ръба.
А сега накъде?
Затворих очи.
Полетях.

И станах на пясък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светослав Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Приказно!
  • Браво песъчно човече МНого ми хареса..
  • Много, много ми хареса! Идеята е страхотна! Поздравления и комплименти, Светльо!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...