viper78 (Светослав Иванов)
7 0
18.03.2008 г., 7:49 ч.

Пясък 

  Поезия
784 0 3
Бях пясък,
пресичан от стъпки и пътища прашни.
Нощем треперех под лунния блясък.
Денем задъхвах се в жегите страшни.

Но имах късмет и попаднах във пещ.
Стопих се. Красиво засветих.
В ръцете усърдни на майстора вещ,
че форма приемам усетих.

Брей, аз приличам на чаша.
промърморих доволен.
Вероятно ме чака
живот най-охолен.

Ще съм винаги пълен. Ще участвам в купони.
Красиви устни ще се впиват във мен.
Ще дефилирам в богати салони.
Кога ли ще настъпи този ден?

Докато мечтаех, разсеял се бях.
За друго нехаех, затова не видях,
как плътно зад мен се тълпят редове
от чаши еднакви, и се бутат напред.

Достигнах ръба.
А сега накъде?
Затворих очи.
Полетях.

И станах на пясък.

© Светослав Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Приказно!
  • Браво песъчно човече МНого ми хареса..
  • Много, много ми хареса! Идеята е страхотна! Поздравления и комплименти, Светльо!
Предложения
: ??:??