Пясък
пресичан от стъпки и пътища прашни.
Нощем треперех под лунния блясък.
Денем задъхвах се в жегите страшни.
Но имах късмет и попаднах във пещ.
Стопих се. Красиво засветих.
В ръцете усърдни на майстора вещ,
че форма приемам усетих.
Брей, аз приличам на чаша.
промърморих доволен.
Вероятно ме чака
живот най-охолен.
Ще съм винаги пълен. Ще участвам в купони.
Красиви устни ще се впиват във мен.
Ще дефилирам в богати салони.
Кога ли ще настъпи този ден?
Докато мечтаех, разсеял се бях.
За друго нехаех, затова не видях,
как плътно зад мен се тълпят редове
от чаши еднакви, и се бутат напред.
Достигнах ръба.
А сега накъде?
Затворих очи.
Полетях.
И станах на пясък.
© Светослав Иванов All rights reserved.
МНого ми хареса..