Mar 18, 2008, 7:49 AM

Пясък

  Poetry
1.1K 0 3
Бях пясък,
пресичан от стъпки и пътища прашни.
Нощем треперех под лунния блясък.
Денем задъхвах се в жегите страшни.

Но имах късмет и попаднах във пещ.
Стопих се. Красиво засветих.
В ръцете усърдни на майстора вещ,
че форма приемам усетих.

Брей, аз приличам на чаша.
промърморих доволен.
Вероятно ме чака
живот най-охолен.

Ще съм винаги пълен. Ще участвам в купони.
Красиви устни ще се впиват във мен.
Ще дефилирам в богати салони.
Кога ли ще настъпи този ден?

Докато мечтаех, разсеял се бях.
За друго нехаех, затова не видях,
как плътно зад мен се тълпят редове
от чаши еднакви, и се бутат напред.

Достигнах ръба.
А сега накъде?
Затворих очи.
Полетях.

И станах на пясък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Приказно!
  • Браво песъчно човече МНого ми хареса..
  • Много, много ми хареса! Идеята е страхотна! Поздравления и комплименти, Светльо!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...