11 июн. 2010 г., 00:06

Пясък и пяна

702 0 1

 

Пясък и пяна са с еднаква природа –

тъй било е угодно на бога.

Телата и чувства потъват в тях,

но винаги помниш нейния смях.

 

Пясък и пяна са с еднаква съдба,

укриват всичко те без следа.

Всичко наоколо превръщат в безлично

и с тази роля се справят отлично.

 

Отдавна спомените са излишно бреме,

не са подслон, пари или храна.

Безмълвието е избрано за отрова,

защото да обикнеш е вина.

 

Всяка вълна се преражда в пяна,

а пред Слънцето се превръщаш в роб.

Но вълните са безброй много

и със спомените потъваш в гроб.

 

Време е! Размърдва се леко пръстта

и изпълзяват гостите гладни.

А не търсех нищо аз от света,

само за миг обич бях жаден...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...