Пясък и пяна са с еднаква природа –
тъй било е угодно на бога.
Телата и чувства потъват в тях,
но винаги помниш нейния смях.
Пясък и пяна са с еднаква съдба,
укриват всичко те без следа.
Всичко наоколо превръщат в безлично
и с тази роля се справят отлично.
Отдавна спомените са излишно бреме,
не са подслон, пари или храна.
Безмълвието е избрано за отрова,
защото да обикнеш е вина.
Всяка вълна се преражда в пяна,
а пред Слънцето се превръщаш в роб.
Но вълните са безброй много
и със спомените потъваш в гроб.
Време е! Размърдва се леко пръстта
и изпълзяват гостите гладни.
А не търсех нищо аз от света,
само за миг обич бях жаден...
© Вили Тодоров Всички права запазени