Jun 11, 2010, 12:06 AM

Пясък и пяна

  Poetry
696 0 1

 

Пясък и пяна са с еднаква природа –

тъй било е угодно на бога.

Телата и чувства потъват в тях,

но винаги помниш нейния смях.

 

Пясък и пяна са с еднаква съдба,

укриват всичко те без следа.

Всичко наоколо превръщат в безлично

и с тази роля се справят отлично.

 

Отдавна спомените са излишно бреме,

не са подслон, пари или храна.

Безмълвието е избрано за отрова,

защото да обикнеш е вина.

 

Всяка вълна се преражда в пяна,

а пред Слънцето се превръщаш в роб.

Но вълните са безброй много

и със спомените потъваш в гроб.

 

Време е! Размърдва се леко пръстта

и изпълзяват гостите гладни.

А не търсех нищо аз от света,

само за миг обич бях жаден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...