15 сент. 2007 г., 23:43

ПЯСЪКЪТ вчера

849 0 16
леви
десни
я поспри
леви
пък и даже
десни
за къде си тръгнал
ти
днес не отминавай
чуй поне
в слънцето се взри
не си мисли
че само си пече
попитай го
защо не те огрява
а само немите зеници
заслепява
не можеш ли
тогава приближи се
и ако пак не става
усмихни се
усмивката врати отваря
а може би
със нея ти
ще можеш слънцето
да заслепиш
във пясъка затъващ
но озарен и никога
потъващ
това не е химера
слънцето те чака
за свой заместник
вика те
повярвай ми
това бе вчера
то
когато плака

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вчера пясъка повече ми допада.
    Днес пясъка много ме натъжава.

    Поздрав и усмивка от мен.
  • а може би
    със нея ти
    ще можеш слънцето
    да заслепиш
    Усмихна ме!!!
  • Толкова ведро и мило ми стана от стиха ти, че чак ревнах от умиление, ЧАРовнико. В друго настроение съм и затова, но имах нужда от това. Благодаря ти!
  • невероятно!
  • Както винаги без главна буква и точка на края, но пък оригинален!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...