15 сент. 2007 г., 23:43

ПЯСЪКЪТ вчера

848 0 16
леви
десни
я поспри
леви
пък и даже
десни
за къде си тръгнал
ти
днес не отминавай
чуй поне
в слънцето се взри
не си мисли
че само си пече
попитай го
защо не те огрява
а само немите зеници
заслепява
не можеш ли
тогава приближи се
и ако пак не става
усмихни се
усмивката врати отваря
а може би
със нея ти
ще можеш слънцето
да заслепиш
във пясъка затъващ
но озарен и никога
потъващ
това не е химера
слънцето те чака
за свой заместник
вика те
повярвай ми
това бе вчера
то
когато плака

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вчера пясъка повече ми допада.
    Днес пясъка много ме натъжава.

    Поздрав и усмивка от мен.
  • а може би
    със нея ти
    ще можеш слънцето
    да заслепиш
    Усмихна ме!!!
  • Толкова ведро и мило ми стана от стиха ти, че чак ревнах от умиление, ЧАРовнико. В друго настроение съм и затова, но имах нужда от това. Благодаря ти!
  • невероятно!
  • Както винаги без главна буква и точка на края, но пък оригинален!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...