Sep 15, 2007, 11:43 PM

ПЯСЪКЪТ вчера

  Poetry
845 0 16
леви
десни
я поспри
леви
пък и даже
десни
за къде си тръгнал
ти
днес не отминавай
чуй поне
в слънцето се взри
не си мисли
че само си пече
попитай го
защо не те огрява
а само немите зеници
заслепява
не можеш ли
тогава приближи се
и ако пак не става
усмихни се
усмивката врати отваря
а може би
със нея ти
ще можеш слънцето
да заслепиш
във пясъка затъващ
но озарен и никога
потъващ
това не е химера
слънцето те чака
за свой заместник
вика те
повярвай ми
това бе вчера
то
когато плака

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вчера пясъка повече ми допада.
    Днес пясъка много ме натъжава.

    Поздрав и усмивка от мен.
  • а може би
    със нея ти
    ще можеш слънцето
    да заслепиш
    Усмихна ме!!!
  • Толкова ведро и мило ми стана от стиха ти, че чак ревнах от умиление, ЧАРовнико. В друго настроение съм и затова, но имах нужда от това. Благодаря ти!
  • невероятно!
  • Както винаги без главна буква и точка на края, но пък оригинален!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...