15.09.2007 г., 23:43

ПЯСЪКЪТ вчера

844 0 16
леви
десни
я поспри
леви
пък и даже
десни
за къде си тръгнал
ти
днес не отминавай
чуй поне
в слънцето се взри
не си мисли
че само си пече
попитай го
защо не те огрява
а само немите зеници
заслепява
не можеш ли
тогава приближи се
и ако пак не става
усмихни се
усмивката врати отваря
а може би
със нея ти
ще можеш слънцето
да заслепиш
във пясъка затъващ
но озарен и никога
потъващ
това не е химера
слънцето те чака
за свой заместник
вика те
повярвай ми
това бе вчера
то
когато плака

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вчера пясъка повече ми допада.
    Днес пясъка много ме натъжава.

    Поздрав и усмивка от мен.
  • а може би
    със нея ти
    ще можеш слънцето
    да заслепиш
    Усмихна ме!!!
  • Толкова ведро и мило ми стана от стиха ти, че чак ревнах от умиление, ЧАРовнико. В друго настроение съм и затова, но имах нужда от това. Благодаря ти!
  • невероятно!
  • Както винаги без главна буква и точка на края, но пък оригинален!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...