dansyto (Данаил Таков)
804 3686
24 мар. 2018 г., 01:15

Пълнолудие 

  Поэзия » Пейзажная, Философская, Другая
439 4 8

Ти спътницо, отново нас ориса

със мисли будни, със въпроси тежки

и вместо от съня да бъда слисан,

във теб се взирам, търся свои грешки.

 

Блестиш високо и нощта огряваш,

от твоята прегръдка сме пленени.

Защо съня ни, кръгла, пак смущаваш?

Превръщаш ни във диви, разярени.

 

Напрягаш ме и аз неволно чувствам

Вина човешка – трябва да призная,

щом пълна светиш, аз безмълвно буйствам,

до изповед доведе ме накрая.

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??