dansyto (Данаил Таков)
816 3638
24.03.2018 г., 1:15 ч.

Пълнолудие 

  Поезия » Пейзажна, Философска, Друга
492 4 8

Ти спътницо, отново нас ориса

със мисли будни, със въпроси тежки

и вместо от съня да бъда слисан,

във теб се взирам, търся свои грешки.

 

Блестиш високо и нощта огряваш,

от твоята прегръдка сме пленени.

Защо съня ни, кръгла, пак смущаваш?

Превръщаш ни във диви, разярени.

 

Напрягаш ме и аз неволно чувствам

Вина човешка – трябва да призная,

щом пълна светиш, аз безмълвно буйствам,

до изповед доведе ме накрая.

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??