16 окт. 2006 г., 13:20
Токче бяло се потапя в калта,
руси къдрици,
в очите сини тъга,
улица сива,
по земята дрехи в стъкла,
жена без надежда
тича към лъч светлина.
А навън е мъгла,
нечовешки самотна
и чува се само нейният вик,
шепот от болка в сълзите отронва,
към мъж непознат в случайния миг. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация