15 дек. 2006 г., 01:51

Първи допир, първа ласка

910 0 8

 

 

 

 

 

 

Оскъдица от слънце зимно,

в прозореца ни заиграва,

тегне в стаята усещане интимно,

един към друг ни приближава.

 

Първи допир, първа ласка,

оставят впечатление в мене,

не бързам, имам да наваксвам,

погубено без нежност време.

 

Целувам китката ти бяла,

желанието в кожата усещам,

а ти ат нежност премаляла,

очи от мен за миг не свеждаш.

 

Улавям ти дъха, с моя го примесвам,

докосвам устните ти лекичко,  едва,

а вкусът им е така божествен,

целувам ненаситно след това.

 

В ранен час, в закъсняла зима,

отпивам от любов първична,

прегръщам те и на ръце те вземам,

а нататък става много лично.

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...