Оскъдица от слънце зимно,
в прозореца ни заиграва,
тегне в стаята усещане интимно,
един към друг ни приближава.
Първи допир, първа ласка,
оставят впечатление в мене,
не бързам, имам да наваксвам,
погубено без нежност време.
Целувам китката ти бяла,
желанието в кожата усещам,
а ти ат нежност премаляла,
очи от мен за миг не свеждаш.
Улавям ти дъха, с моя го примесвам,
докосвам устните ти лекичко, едва,
а вкусът им е така божествен,
целувам ненаситно след това.
В ранен час, в закъсняла зима,
отпивам от любов първична,
прегръщам те и на ръце те вземам,
а нататък става много лично.
© Деян Димитров Всички права запазени