Исках да излея душата си,
но не знам откъде да започна,
тя е препълнена
или пък празна,
какво става с душата, когато се сблъска с реалноста?
Откъде събирам толкова сила всеки ден
и аз си се чудя...
или това е затишие пред буря...
омръзна ми от грешки...
омръзна ми от неизживяни моменти,
от неизказани думи защо?
Кой определя кое е правилно?
Тъжно е.
© Вилияна Джамбазова Все права защищены