Aug 6, 2014, 5:51 PM

Първи опит

  Poetry » Love
860 0 2

Исках да излея душата си,

но не знам откъде да започна,

тя е препълнена

или пък празна,

какво става с душата, когато се сблъска с реалноста?

Откъде събирам толкова сила всеки ден

и аз си се чудя...

или това е затишие пред буря...

омръзна ми от грешки...

омръзна ми от неизживяни моменти,
от неизказани думи защо?

Кой определя кое е правилно?

Тъжно е.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилияна Джамбазова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...