17 янв. 2007 г., 20:27

Първично 

  Поэзия
641 0 5
Зная, че съм с него...
Но не отричам, че понякога искам и теб!
Просто искам бавно да ме събличаш.
За миг всичко в мене да обичаш!
Идваш от някъде, спираш ме и
ме караш да се чувствам добре!
Как да не те пожелая?
Ти всичко в мене изгаряш!
И как да не го направя...
Трудно пред тебе се сдържам,
но страстта в мен напира.
Обичта към него постепенно спира...
Ела в нощта... ще я направим наша...
От истинска любов аз вече се плаша...
Вземи ме, направи ме своя!
И може би тогава душата ми ще усети покоя...
С целувки ме приспивай,
а на сутринта тръгвай и повече не идвай!
Погледът ти всяка моя тайна да съблича,
езикът ти палаво по мойто тяло нежно да тича...
С ръце да ме галиш,
Докато огъня в мене не запалиш...
После до леглото ме занеси...
И там каквото искаш с мене прави...
На сутринта... облечи се и тръгни...
в мене спомените остави...
Една първична, но до болка невъзможна
любов, която за мен изглежда сложна...

© Симона Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??