Първично
Но не отричам, че понякога искам и теб!
Просто искам бавно да ме събличаш.
За миг всичко в мене да обичаш!
Идваш от някъде, спираш ме и
ме караш да се чувствам добре!
Как да не те пожелая?
Ти всичко в мене изгаряш!
И как да не го направя...
Трудно пред тебе се сдържам,
но страстта в мен напира.
Обичта към него постепенно спира...
Ела в нощта... ще я направим наша...
От истинска любов аз вече се плаша...
Вземи ме, направи ме своя!
И може би тогава душата ми ще усети покоя...
С целувки ме приспивай,
а на сутринта тръгвай и повече не идвай!
Погледът ти всяка моя тайна да съблича,
езикът ти палаво по мойто тяло нежно да тича...
С ръце да ме галиш,
Докато огъня в мене не запалиш...
После до леглото ме занеси...
И там каквото искаш с мене прави...
На сутринта... облечи се и тръгни...
в мене спомените остави...
Една първична, но до болка невъзможна
любов, която за мен изглежда сложна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Иванова Всички права запазени
