Първият Поет

Жаден бръмбар хищно пие късен цвят,

с представа, че обядва у Лукул...

Нехае той, че свити на пашкул

отдавна братовчедите му спят!!!

Че утре ще завият зли фъртуни

и че светът ще падне подкосен

под злите снежни хали и съвсем

цветът ще стане лукс на този свят!!!

Че всички ще се изпокрият по гнезда и дупки,

където са натрупали храна.

И че мнозина ще заспят дълбоко – без преструвки

до Първите лъчи на Пролетта...

Мнозина вече Южен курс поеха,

мнозина други – по бърлогите сумтят,

а нашият герой – упорно пие,

представяйки си, че е цар на този свят!!!