23 июл. 2015 г., 23:50  

Първо... 

  Поэзия » Философская
404 0 1

Първо

прекършиха крилете ми

и  ме оставиха

приземена в делника,

от който ме боли.

После –

завихриха мечтите ми

в  лабиринт –

да си се щурам

сред  стени.

Препънаха  нозете ми,

а с патерици

хич не се научих да вървя.

И думите

ограничиха в изрази,

които така и не успях

да разбера.

В душата ми се вмъкнаха

 с мръсни пръсти –

умира се не само през нощта.

След тях –

опитвам  се  да бъда себе си

 в конвулсиите на деня.

© Татяна Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??