Първо...
Първо –
прекършиха крилете ми
и ме оставиха
приземена в делника,
от който ме боли.
После –
завихриха мечтите ми
в лабиринт –
да си се щурам
сред стени.
Препънаха нозете ми,
а с патерици
хич не се научих да вървя.
И думите
ограничиха в изрази,
които така и не успях
да разбера.
В душата ми се вмъкнаха
с мръсни пръсти –
умира се не само през нощта.
След тях –
опитвам се да бъда себе си
в конвулсиите на деня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Александрова Всички права запазени
