Първо –
прекършиха крилете ми
и ме оставиха
приземена в делника,
от който ме боли.
После –
завихриха мечтите ми
в лабиринт –
да си се щурам
сред стени.
Препънаха нозете ми,
а с патерици
хич не се научих да вървя.
И думите
ограничиха в изрази,
които така и не успях
да разбера.
В душата ми се вмъкнаха
с мръсни пръсти –
умира се не само през нощта.
След тях –
опитвам се да бъда себе си
в конвулсиите на деня.
© Татяна Александрова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
