1 апр. 2017 г., 13:11

Първоаприлска песен

443 1 4

Хубавее нашата Родина!

Магистрали я опасват вред.

Вижте! От година на година

бързо движи тя напред.Напред!

И народът си запява ведро

от доброто свое битие.

Спряха далаверите на едро,

евтино е всяко питие.

Знаят всички да четат и пишат.

Вдигат се заводите безброй.

Всичките свободно вече дишат -

никой не надига своя вой.

Всички до един сега са здрави...

Болниците са едно бижу.

Нервите ни още са корави.

Радваме се, Боже, без табу.

Няма вече хора безработни,

а заплатите са на ниво.

Пенсиите даже са страхотни

и ги дават вече на кило.

Няма вече беднотия, драги!

Без убийства, без бесилките...

Няма вече драматични саги.

Расне броя на родилките.

Не остана ни един престъпник

ненаказан - чувам - от съда.

И спокойно ходи всеки пътник,

а не помним и глада.

Във селата пък е най- спокойно -

лягат всички без перде.

Хората живеят си достойно -

няма - знам го - кой да ги краде.

Възхитен от станалото чудо,

се събудих рано сутринта.

С намерението вече лудо

съчиних за тебе песента.

 

Тя се пее само в днешна дата.

Нищо...ама нищо не съм крил.

Таз е, Боже, моята отплата

днес за първия ден на април.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Йонка! Радвам се на коментара ти!
    Съгласен съм с теб! Поздрави и хубав ден!
  • Никола браво.тази творба трябва да я прочете всеки.Къде отиде този лукс, та стои само в стиховете.Благодаря ти че имах възможността да го прочета.
  • Честито и на теб Ес и
    Благодаря за коментара! Поздрави!
  • Честит празник на шегата, Никола! Прекрасен стих по повода си сътворил! Поздрави!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...