Път
Подай ръка! Да тръгваме!
през морските треви да бродим
на пръсти и пети да минем
по миди и строшени раковини
като танц на нестинари
по жарава
черните си мисли да изтрием.
Подай ръка и моята хвани,
че раните ще скърцат от солта
и през сълзите тихо ще мълвим
че тлеността е в нашите тела.
Усмивките да слеем във една,
в една вълна да слеем длани,
Готов ли си да срещнем вечността?
Ти синкав дим-
а аз ще бъда морска пяна.
през морските треви да бродим
на пръсти и пети да минем
по миди и строшени раковини
като танц на нестинари
по жарава
черните си мисли да изтрием.
Подай ръка и моята хвани,
че раните ще скърцат от солта
и през сълзите тихо ще мълвим
че тлеността е в нашите тела.
Усмивките да слеем във една,
в една вълна да слеем длани,
Готов ли си да срещнем вечността?
Ти синкав дим-
а аз ще бъда морска пяна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Димитрова Все права защищены
