Подай ръка! Да тръгваме! през морските треви да бродим на пръсти и пети да минем по миди и строшени раковини като танц на нестинари по жарава черните си мисли да изтрием. Подай ръка и моята хвани, че раните ще скърцат от солта и през сълзите тихо ще мълвим че тлеността е в нашите тела. Усмивките да слеем във една, в една вълна да слеем длани, Готов ли си да срещнем вечността? Ти синкав дим- а аз ще бъда морска пяна.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
по жарава
черните си мисли да изтрием."
Поздрави, Деси! Харесах стиха ти.
Вестин