Път
Аз вяла съм - душата ми е пуста...
Не чувствам вече тъй, със острота...
А болката се притъпи с тъгата...
В сърцето ми заглъхна радостта...
Дори молитва не успявам да изкажа -
в съзнанието думите пълзят едва...
Душевните ми сили ме напускат
и чувствам се заровена в калта...
Във тази кал на отчаяние и грубост,
където нямат почва моите мечти,
а външността превръща се в фасада
на вътрешната празнота...
Не искам и не мога да живея
задълго тоз живот на тишина,
на отчаяние - дори прикрито,
на птица със отрязани крила!
Отново аз желая да политна -
дори във слънцето да изгоря,
дори съдбата си да не постигна...
Аз винаги към нея се стремя!
Сънувам Любовта красива нощем...
Обгръща ме с крилете Си, за да заспя...
С целувката Си сутрин ме събужда
и ме привлича скрито през деня...
Аз Нея винаги, навсякъде ще следвам!
Сърцето ми изцяло подчини...
Изтръгна го със огнена прегръдка
от сън вековен...
и го прероди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергина Петкова Все права защищены
Поздрав и за теб!
