Sep 4, 2007, 8:47 AM

Път 

  Poetry
1024 0 7
> Аз вяла съм - душата ми е пуста...
> Не чувствам вече тъй, със острота...
> А болката се притъпи с тъгата...
> В сърцето ми заглъхна радостта...
>
> Дори молитва не успявам да изкажа -
> в съзнанието думите пълзят едва...
> Душевните ми сили ме напускат
> и чувствам се заровена в калта...
>
> Във тази кал на отчаяние и грубост,
> където нямат почва моите мечти, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергина Петкова All rights reserved.

Random works
: ??:??