orhideia (Гергина Петкова)
17 193
4.09.2007 г., 8:47 ч.

Път 

  Поезия
849 0 7

Аз вяла съм - душата ми е пуста...
Не чувствам вече тъй, със острота...
А болката се притъпи с тъгата...
В сърцето ми заглъхна радостта...

Дори молитва не успявам да изкажа -
в съзнанието думите пълзят едва...
Душевните ми сили ме напускат
и чувствам се заровена в калта...

Във тази кал на отчаяние и грубост,
където нямат почва моите мечти,
а външността превръща се в фасада
на вътрешната празнота...

Не искам и не мога да живея
задълго тоз живот на тишина,
на отчаяние - дори прикрито,
на птица със отрязани крила!

Отново аз желая да политна -
дори във слънцето да изгоря,
дори съдбата си да не постигна...
Аз винаги към нея се стремя!

Сънувам Любовта красива нощем...
Обгръща ме с крилете Си, за да заспя...
С целувката Си сутрин ме събужда
и ме привлича скрито през деня...

Аз Нея винаги, навсякъде ще следвам!
Сърцето ми изцяло подчини...
Изтръгна го със огнена прегръдка
от сън вековен...
                                и го прероди.

© Гергина Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??