seni_fate (Аксиния Дамянова)
4 12
5 дек. 2007 г., 11:56

Път 

  Поэзия
919 0 4

И тръгвам някъде – без цел,

и връщам се – дали желана?

А моят дом ме чака

там, където съм мечтана!

 

Всичко имало си край -

усмивка, поглед тих, смирение.

Моята тъга от дълъг път

ще се загуби във безвремие.

 

Душата ми вълнува се, трепти

от изгреви и залези, от снегове

и тъй тежката апатия, раздухват я

жестоките, крайпътни ветрове.

 

А тунелът мълчалив се вие,

бездушен към незнайния човешки път.

Щастлив е всеки, щом за себе си открие

ръце, които чакат неговия дъх.

© Аксиния Дамянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Здравей,Аксиния!Идваш навреме и със силни творби.Желая ти успех.Трогателен е този стремеж към стойностите в живота.
  • Винаги е прекрасно да те посрещне някой с любов.Много хубаво.Поздрави!!
  • Поздрави!Хареса ми много този стих!
  • Много си права!Пожелавам го на всеки!Поздрави от мен!
Предложения
: ??:??