5.12.2007 г., 11:56 ч.

Път 

  Поезия
1012 0 4
И тръгвам някъде – без цел,
и връщам се – дали желана?
А моят дом ме чака
там, където съм мечтана!
Всичко имало си край -
усмивка, поглед тих, смирение.
Моята тъга от дълъг път
ще се загуби във безвремие.
Душата ми вълнува се, трепти
от изгреви и залези, от снегове
и тъй тежката апатия, раздухват я
жестоките, крайпътни ветрове. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аксиния Дамянова Всички права запазени

Предложения
: ??:??