Път

5 dic 2007, 11:56

Poesía

921 0 4

И тръгвам някъде – без цел,

и връщам се – дали желана?

А моят дом ме чака

там, където съм мечтана!

Всичко имало си край -

усмивка, поглед тих, смирение.

Моята тъга от дълъг път

ще се загуби във безвремие.

Душата ми вълнува се, трепти

от изгреви и залези, от снегове

и тъй тежката апатия, раздухват я

жестоките, крайпътни ветрове.

А тунелът мълчалив се вие,

бездушен към незнайния човешки път.

Щастлив е всеки, щом за себе си открие

ръце, които чакат неговия дъх.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

perfectstranger (Димитър Станчев)

2007-12-06T15:28:50+02:00

Здравей,Аксиния!Идваш навреме и със силни творби.Желая ти успех.Трогателен е този стремеж към стойностите в живота.
genkaivanova (Генка)

2007-12-05T16:31:12+02:00

Винаги е прекрасно да те посрещне някой с любов.Много хубаво.Поздрави!!
i2na (Инна)

2007-12-05T12:07:38+02:00

Поздрави!Хареса ми много този стих!
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

2007-12-05T12:03:03+02:00

Много си права!Пожелавам го на всеки!Поздрави от мен!