Път

25 нояб. 2012 г., 16:06

Поэзия

727 0 2

ПЪТ

Все търся смислен апостроф

на ледната проклета Зима.

Загърнато във своята Любов,

сърцето ми е Пилигрим.

Не помни тайнствения час,

предрекъл трънния му път.

Не сеща студ, игли от мраз.

Живее огънче във всеки съд.

Във всяка клетка Светлината

разлива звездния Каданс

в синхрон със пулса на Земята.

И вярва, че съм жива аз...

Към Мека пътят е далечен,

към Божи гроб, Йерусалим.

Ти, друмниче, по пътя вечен

към мен пристъпваш... Пилигрим!