Път
ПЪТ
Все търся смислен апостроф
на ледната проклета Зима.
Загърнато във своята Любов,
сърцето ми е Пилигрим.
Не помни тайнствения час,
предрекъл трънния му път.
Не сеща студ, игли от мраз.
Живее огънче във всеки съд.
Във всяка клетка Светлината
разлива звездния Каданс
в синхрон със пулса на Земята.
И вярва, че съм жива аз...
Към Мека пътят е далечен,
към Божи гроб, Йерусалим.
Ти, друмниче, по пътя вечен
към мен пристъпваш... Пилигрим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Стоянова Всички права запазени
