ПЪТ
Все търся смислен апостроф
на ледната проклета Зима.
Загърнато във своята Любов,
сърцето ми е Пилигрим.
Не помни тайнствения час,
предрекъл трънния му път.
Не сеща студ, игли от мраз.
Живее огънче във всеки съд.
Във всяка клетка Светлината
разлива звездния Каданс
в синхрон със пулса на Земята.
И вярва, че съм жива аз...
Към Мека пътят е далечен,
към Божи гроб, Йерусалим.
Ти, друмниче, по пътя вечен
към мен пристъпваш... Пилигрим!
© Алина Стоянова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
