Път
Когато те обичам, съм богата
от лятото в очите ти. И пея
за вечните ръце. И за тъгата;
за срещите ни, обозрими в нея...
Когато те обичам, съм сама
и целият ми свят е тиха зима,
защото клепките ми са следа
в съня ти, за да знаеш, че ме има.
Когато отънее любовта,
която без да искаш си отминал,
в единствен миг ще разбера,
че лятото е път. И е изстинал...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Христова Все права защищены
