4.09.2018 г., 8:52 ч.

Път 

  Поезия
850 2 5

 

 

Когато те обичам, съм богата  

от лятото в очите ти. И пея

за вечните ръце. И за тъгата;

за срещите ни, обозрими в нея...

 

Когато те обичам, съм сама

и целият ми свят е тиха зима,

защото клепките ми са следа

в съня ти, за да знаеш, че ме има.

 

Когато отънее любовта,

която без да искаш си отминал,

в единствен миг ще разбера,   

че лятото е път. И е изстинал...

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??