Път
Път
Как да те следвам, Живот,
без гръбнака си да огъвам?
И как да вървя с хомот,
който робски ме спъва?
Как вяра в калта да посея,
когато неверие после кълни?
За какво ми е тъй да живея -
тъгата ме дави със мътни вълни.
Дали като въглен гасна,
забравил под пепел да дишам?
Или като буря бясна
се лутам по нощите - скитам?
Ще намеря ли пътя си сам,
погледнал страха във очите?
Дори да не бъда разбран -
си струва поне да опитам.
Във себе си, Живот, те нося
със смазани, парещи длани.
Пред Бога за теб ще прося
във дните покрити със рани!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Димитров Все права защищены
