Път
Път
Как да те следвам, Живот,
без гръбнака си да огъвам?
И как да вървя с хомот,
който робски ме спъва?
Как вяра в калта да посея,
когато неверие после кълни?
За какво ми е тъй да живея -
тъгата ме дави със мътни вълни.
Дали като въглен гасна,
забравил под пепел да дишам?
Или като буря бясна
се лутам по нощите - скитам?
Ще намеря ли пътя си сам,
погледнал страха във очите?
Дори да не бъда разбран -
си струва поне да опитам.
Във себе си, Живот, те нося
със смазани, парещи длани.
Пред Бога за теб ще прося
във дните покрити със рани!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Димитров Всички права запазени
