May 5, 2013, 10:28 AM  

Път

1.7K 1 5

                                                 Път

 

                                 Как да те следвам, Живот,

                                 без гръбнака си да огъвам?

                                 И как да вървя с хомот,

                                 който робски ме спъва?

 

                                 Как вяра в калта да посея,

                                 когато неверие после кълни?

                                 За какво ми е тъй да живея -

                                 тъгата ме дави със мътни вълни.

 

                                 Дали като въглен гасна,

                                 забравил под пепел да дишам?

                                 Или като буря бясна

                                 се лутам по нощите - скитам?

 

                                 Ще намеря ли пътя си сам,

                                 погледнал страха във очите?

                                 Дори да не бъда разбран -

                                 си струва поне да опитам.

 

                                 Във себе си, Живот, те нося

                                 със смазани, парещи длани.

                                 Пред Бога за теб ще прося

                                 във дните покрити със рани! 

                                                                                 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...