May 5, 2013, 10:28 AM  

Път 

  Poetry » Phylosophy
1346 1 5

                                                 Път

 

                                 Как да те следвам, Живот,

                                 без гръбнака си да огъвам?

                                 И как да вървя с хомот,

                                 който робски ме спъва?

 

                                 Как вяра в калта да посея,

                                 когато неверие после кълни?

                                 За какво ми е тъй да живея -

                                 тъгата ме дави със мътни вълни.

 

                                 Дали като въглен гасна,

                                 забравил под пепел да дишам?

                                 Или като буря бясна

                                 се лутам по нощите - скитам?

 

                                 Ще намеря ли пътя си сам,

                                 погледнал страха във очите?

                                 Дори да не бъда разбран -

                                 си струва поне да опитам.

 

                                 Във себе си, Живот, те нося

                                 със смазани, парещи длани.

                                 Пред Бога за теб ще прося

                                 във дните покрити със рани! 

                                                                                 

 

 

 

© Иван Димитров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??