26 июл. 2012 г., 23:33

Път към душата 

  Поэзия
549 2 4
Някой някъде беше го казал отдавна –
към душата ми път или улица няма;
всеки път предпочита да крачи по равното,
а върхът и просторът напред са измама.
Пътят лази по стръмното мудно и плахо,
долу в ниското пътят се влачи лениво,
пътят ражда пътеки до праг и до стряха,
а душата е устрем.
Душата е жива.
Някой беше го писал, аз само цитирам –
към душата ми няма ни релси, ни гара,
на която задъхан експресът да спира ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Все права защищены

Предложения
: ??:??