Път към душата

26 июл. 2012 г., 23:33

Поэзия

546 2 4

Някой някъде беше го казал отдавна –

към душата ми път или улица няма;

всеки път предпочита да крачи по равното,

а върхът и просторът напред са измама.

Пътят лази по стръмното мудно и плахо,

долу в ниското пътят се влачи лениво,

пътят ражда пътеки до праг и до стряха,

а душата е устрем.

Душата е жива.

Някой беше го писал, аз само цитирам –

към душата ми няма ни релси, ни гара,

на която задъхан експресът да спира

сред порой от искри и кълбета от пара.

Всяка релса е впита до болка в земята,

всяка гара е символ на край и на “сбогом” –

няма релси до бялата плът на душата,

няма гари по дългия полет до Бога...

Друг го казва, аз само повтарям дочуто –

няма тихо пристанище с кей за душата!

Ще се лутат в мъглите,

без път ще се лутат

даже белите кораби с вятър в платната.

Че платната са само капани за бриза,

здраво вързани горе за мачти железни,

че са само на кораба белите ризи...

А душата е порив над кипнали бездни.

Няма кей,

няма релса и път,

дето могат

да достигнат през всички пространства душата,

че душата е птица, отдясно на Бога.

Който има криле, да побърза нататък!

kampanula (Татяна)

2012-07-27T13:32:13+03:00

Душата е устрем, душата е порив, душата е птица. Харесва ми! Поезия с високо качество! Поздрави!
ekstasis (Михаил Цветански)

2012-07-27T06:36:30+03:00

Чудесен!!!
Поздрави, Поете!
voda (Елица Ангелова)

2012-07-27T04:14:32+03:00

Така е, Поете: човешката душа е по-неузнаваема и от Космоса...
И от мен: БРАВО!
beti

2012-07-27T02:26:32+03:00

... а който няма...
Браво!