rummis (Румяна Славкова)
113 102
27 окт. 2012 г., 16:58

Път към небето 

  Поэзия
1013 0 9

Луната се разкъса на парчета

и падна над града ми като рана.

Къде отивам - скитник под небето,

в което ще се врежа и остана...

 

На твоя свят под тъмния прозорец,

Боже, колко чаках да те зърна...!

От мрака ослепях - не ми отвори,

примигнах тихо...

                          и назад се върнах.

 

И просълзи в окото на безкрая...

Отдавна като че ли там не бе валяло.

Провлачи към началото на края

нощта осакатеното си тяло.

 

И разпилях на стружки тъжен кикот,

а мислите ми в уличките кални

се лутат и препъват, и изригват...

Луната се озъби като рана...

 

И с дива страст захапа и заръфа

последната троха любов в сърцето.

 

Помолвам се. Прекръствам се. И тръгвам

по своя път към ада...

                                       и Небето.

© Румяна Славкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??