Път към небето
Луната се разкъса на парчета
и падна над града ми като рана.
Къде отивам - скитник под небето,
в което ще се врежа и остана...
На твоя свят под тъмния прозорец,
Боже, колко чаках да те зърна...!
От мрака ослепях - не ми отвори,
примигнах тихо...
и назад се върнах.
И просълзи в окото на безкрая...
Отдавна като че ли там не бе валяло.
Провлачи към началото на края
нощта осакатеното си тяло.
И разпилях на стружки тъжен кикот,
а мислите ми в уличките кални
се лутат и препъват, и изригват...
Луната се озъби като рана...
И с дива страст захапа и заръфа
последната троха любов в сърцето.
Помолвам се. Прекръствам се. И тръгвам
по своя път към ада...
и Небето.
© Румяна Славкова All rights reserved.
