Денят си отива, мрак пада отново,
в стаята двама сме - аз и ти,
с истински мечти единият зареден е,
другият - виртуален - в плен на нета стои...
Уж казах „сбогом", а все се завръщам
към исконната моя, илюзорна мечта,
с теб да съм и теб да прегръщам,
с теб да вдишвам аромат от нощта...
Кратки мигове в съзнание вплетени,
не топлят, а мамят, жестоко болят,
дори да те видя, дори да съм с тебе,
дали ще е истински с тебе мига?... ...