Път търся
Денят си отива, мрак пада отново,
в стаята двама сме - аз и ти,
с истински мечти единият зареден е,
другият - виртуален - в плен на нета стои...
Уж казах „сбогом", а все се завръщам
към исконната моя, илюзорна мечта,
с теб да съм и теб да прегръщам,
с теб да вдишвам аромат от нощта...
Кратки мигове в съзнание вплетени,
не топлят, а мамят, жестоко болят,
дори да те видя, дори да съм с тебе,
дали ще е истински с тебе мига?...
Мисълта ти отново е от друга пленена,
не е ли за нея зовът на плътта?...
Към тебе кажи как път да намеря,
когато към себе си път търсиш в нощта?!
В изгнание пращам и мечти, и копнения,
не спирам да търся бледолики следи,
но теб не откривам!... В мечтите си самo!
A от тези мечти толкоз много боли!...
.
Бурята ще спре, все някога ще стихне,
и каквото е останало ще се въздигне...
© Вероника Валери All rights reserved.
