13 янв. 2007 г., 00:59

път във времето окичен с надежда 

  Поэзия
762 0 2
Вървя с бясна скорост във вселената,
вървя с надежда и с умиление
скоростта е моят враг коварен.
Защо ли?
Защото ми изневерява всеки ден
дните са подвластни на скоростта.
Всяко нещо с времето-ще каже някой,
времето лекува-казва друг
нов ден,нов късмет-диктува мисълта.
Да,вярвам аз-това е факт
дните си отминават-живота си тече,
часовника отмерва всяка минута и секунда ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Георгиева Все права защищены

Предложения
: ??:??