13.01.2007 г., 0:59 ч.

път във времето окичен с надежда 

  Поезия
670 0 2

Вървя с бясна скорост във вселената,
вървя с надежда и с умиление
скоростта е моят враг коварен.
Защо ли?
Защото ми изневерява всеки ден
дните са подвластни на скоростта.
Всяко нещо с времето-ще каже някой,
времето лекува-казва друг
нов ден,нов късмет-диктува мисълта.

Да,вярвам аз-това е факт
дните си отминават-живота си тече,
часовника отмерва всяка минута и секунда
минута след минута,после час.
Час добър,час незабравим,час полезен или зъл
някак си не разбрх,защо не се удвоява всеки миг
когато щастието е покрай нас.

Вървя и вярвам със скорост бясна
вярата крепи човека-за това човеко знай:
веднъж се ражда и живей,
веднъж се мре,веднъж копней
иди душата си излей
в бистър кладенец и си пожелай
да бъде мир в сърцето ти сега
когато вкусваш аромата на младостта.

Много красота е скрита в твойта същина
разтрий очи и просветли ума.
Спомни си как нахлува топлина
във всяка отмерена секунда
когато те похвалят и погалят.
Спомни си ласките на твойта мила майка
когато беше малък.
Спомни ли си откъснатия плод
с мирис дъхав свеж и апетитен?
Спомни ли какъв човек мечтаеше да станеш ти?

Но има хора раздвоени-хора слаби и неверни,
страхуват се да се погледнат от страни
за да не видят истината през собствените си очи.
Тези хора омотани,без посока в кръговрат
горките хора са заспали и времето за тях е спряло.

И вярата-добрата стара вяра
ридае за тези същества
и чука по прозорецът им силно
ридае и настоява...
ЧОВЕКО скъпи,човеко млад
защо не вярваш ми кажи?
Защо загубваш своя лъч ефирен,светъл
къде отиваш ти?...

Слабите неволно ще се сепнат
отварят очите си за миг
и после пак ще ги затворят
защото са как с вързани ръце!
Но силните ще викнат гръмко-
ела и помогни ми,чуй ме ти
човек забравен и невзрачен
не ща да бъда вече аз.

И вярата ще се усмихне кротко
часовникът пак ще заработи
ще се роди и утрото и светлината
гората пак ще зашуми.

Децата на живота,децата на Земята
децата лоши и по-добри,
час след час със бясна скорост
и вярата във всеки ден
ще бъдат входната врата за небесата
окичени с бял венец.

Живей човеко мил,върви и набави
много, много плодове в торбата
която носиш на гърба,
а те са много,страшно много вкусни
защото са от БОГА дар!

Божествените дарове са скъпи
защото са духовната стрелка
на истинския наш часовник
дълбоко в нашите сърца.
Да бъде ден,да бъде светлина
покрита с бяла перушина,
която не тежи на нашата душа.
БОЖЕСТВЕНА е вярата в нас
от малко бебе чак до вечността...

© Маргарита Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Миме, живели сме поне още 3-4 живота, назад във времето, а някой хора и повече - спомни си !
  • Текст с избистрена концептуалност, имащ програмно значение за авторските търсения.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??