Jan 13, 2007, 12:59 AM

път във времето окичен с надежда 

  Poetry
767 0 2
Вървя с бясна скорост във вселената,
вървя с надежда и с умиление
скоростта е моят враг коварен.
Защо ли?
Защото ми изневерява всеки ден
дните са подвластни на скоростта.
Всяко нещо с времето-ще каже някой,
времето лекува-казва друг
нов ден,нов късмет-диктува мисълта.
Да,вярвам аз-това е факт
дните си отминават-живота си тече,
часовника отмерва всяка минута и секунда ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??