Пътеката ми стръмна е била...

Поэзия » Философская

1.4K 0 31

Пътеката ми стръмна е била -

вървя по нея с вяра, без да спирам...

Какво от туй, че всичко преболях -

нали все пак по мъничко умирах?...

Какво, че буря ме връхлита пак?

Аз знам, че слънце винаги изгрява.

Сърцето ми не знае що е страх

и славеи в душата ми запяват...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

klemenTINA (Калина Томова)

Благодаря ти много, Вилдан! За подкрепата, която винаги съм получавала от теб по моята "стръмна пътека"...
Пишеш прекрасно!
Поздравления!

2009-07-08T02:41:58+03:00
ивахрис (Иванка Морарова)

И славеи в душата ти запяват
и сили нови ти даряват.
Остани силна и все така
усмихната,Феичке!

2008-08-21T08:23:49+03:00
Индиана (Криси)

Чудесно!!! Дано никога не спира песента им!!! Прегръдки!!!

2008-08-17T02:44:40+03:00
natiii (Наташа Басарова)

Силна жена си,Феичке!Прегръдки за великолепния стих!

2008-08-15T18:22:27+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Благодаря ви, приятели!

2008-08-13T10:12:55+03:00