Пътеката ми стръмна е била -
вървя по нея с вяра, без да спирам...
Какво от туй, че всичко преболях -
нали все пак по мъничко умирах?...
Какво, че буря ме връхлита пак?
Аз знам, че слънце винаги изгрява.
Сърцето ми не знае що е страх
и славеи в душата ми запяват...
© Вилдан Сефер Все права защищены
Пишеш прекрасно!
Поздравления!