27 июн. 2009 г., 21:17

Пътеката на любовта

1.1K 0 22

 

Изгреят ли в нощта звездите

в необятното притихнало небе,

до теб ще стигне песента ми

със повея на топли ветрове.

 

И ти ще си от обич озарена,

усмихната и мислеща за мен,

усещаща как мигът се ражда

във взаимност споделен.

 

Чудодейна сила бди над нас

и разпръсква всяка тъмнина.

Съдба велика ни е отредила -

да бъдем химн на радостта.

 

Вървим по пътека, където

всеки милиметър е любов.

От сърцата ни извират думи,

за душите те са благослов.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...