27 июн. 2009 г., 21:17

Пътеката на любовта

1.1K 0 22

 

Изгреят ли в нощта звездите

в необятното притихнало небе,

до теб ще стигне песента ми

със повея на топли ветрове.

 

И ти ще си от обич озарена,

усмихната и мислеща за мен,

усещаща как мигът се ражда

във взаимност споделен.

 

Чудодейна сила бди над нас

и разпръсква всяка тъмнина.

Съдба велика ни е отредила -

да бъдем химн на радостта.

 

Вървим по пътека, където

всеки милиметър е любов.

От сърцата ни извират думи,

за душите те са благослов.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...