27.06.2009 г., 21:17

Пътеката на любовта

1.1K 0 22

 

Изгреят ли в нощта звездите

в необятното притихнало небе,

до теб ще стигне песента ми

със повея на топли ветрове.

 

И ти ще си от обич озарена,

усмихната и мислеща за мен,

усещаща как мигът се ражда

във взаимност споделен.

 

Чудодейна сила бди над нас

и разпръсква всяка тъмнина.

Съдба велика ни е отредила -

да бъдем химн на радостта.

 

Вървим по пътека, където

всеки милиметър е любов.

От сърцата ни извират думи,

за душите те са благослов.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...